Иконата „ Свети Никодим Ватопедски“ представя атонския исихаст от XIV век в модерно преносимо изображение, свързано със Светия Велик манастир Ватопед. Нейният анонимен художник работи в рамките на продължаващата византийска художествена традиция на Света Гора, като поставя фигурата в пояс върху непрекъснат златен фон. Два идентифициращи гръцки надписа, Ο ΑΓΙΟΣ ΝΙΚΟΔΗΜΟΣ и Ο ΒΑΤΟΠΕΔΙΝΟΣ, заемат горното поле. Възрастният монах е обърнат напред, въпреки че наведеният му, леко отвърнат поглед придава на физиономията съзерцателна сдържаност.
Икона на Свети Никодим Ватопедски: Исихастката фигура
По лицето, силно очертани линии очертават челото, бузите и тясната област около очите. Гъстата бяла коса образува почти непрекъсната дъга около главата; отдолу, дългата раздвоена брада е моделирана чрез повтарящи се сиви и бели щрихи. Тъмна монашеска раса обгръща тялото в широк, компактен силует, с наситено сини гънки, осигуряващи сдържани хроматични вариации. В дясната си ръка Никодим държи тънък червен кръст. В лявата си държи отворен свитък с гръцки текст, атрибут, който подчертава ролята му на аскетичен учител. Ореолът, очертан от деликатна орнаментална рамка, остава визуално погълнат от заобикалящото го златно поле.
Когато нападенията в Мала Азия го принуждават да напусне региона, Никодим вече е практикувал монашески живот на планината Авксентий близо до Халкидон, преди да се премести в Света гора. Близо до Ватопед той става духовен старейшина на Григорий Палама, който остава с него три години, от 1319 г. до смъртта на Никодим през 1322 г. Патриарх Филотей Кокинос по-късно го описва като забележителен както в практиката , така и в теориите , език, тясно свързан с исихастката традиция. Възпоменанието му се отбелязва на 11 юли, а литургична служба в негова чест е съставена от химнографа Харалампос Бусияс.
(Преводът е редактиран от Е. Александраки.)